декември 6th, 2009

Невидими портретни снимки 2

Невидими портретни снимки на …Цецито!
Това са снимки направени от фотографа Петър Тодорински, така както той ме е видял!

„Затвори очи за да видиш невидимото!“ – винаги това ме е карало да се опитвам да разбирам себе си! Да разбирам себе си ми дава криле да виждам красотата около мен. Светът около нас е светлинката вътре в нас. Трудно се обясняват нематериалните неща, но във всеки дори и в най лошия дори и в най грубия има зародиша на добротата. Монадата е заложена във всеки от нас. Във всеки бушуват две енергии и контрола върху тях ни прави смели и далновидни към заобикалящите ни същества. Несъществуването поражда енергиите на състоянието, които ни тласкат към действие да бъдем видими. За да се види нещо невидимо не ви трябват очи за да видите, или уши за да ви каже някой , не ви трябват ръце за да имате пръсти и да докоснете най нежното усмихващо се пред вас. Просто ви трябва празнота за да усетите че добротата е във всеки от нас. Тогава идват усмивките тогава топлината е във нас и ние се раздаваме за другите.
Това е втората серия от снимки направени ми от някой който ме вижда. Дори и за момент съм се чувствал забележим. Неспособен да се меся в битието на околните, предпочитам нещата да са такива каквито всеки си ги направи. Нямам сълзи породени от мъка имам сълзи от това, че дишам и сърце с което чувствам. Имам и сърце на което всяка нощ си поставям главата и всичко отива в топлата прегръдка на любимия човек.
Ако все пак имате сили да поемете въздух и да видите човека до себе си зарадвайте го искрено с фотосесия подарък от нашия проект -“ и аз те обичам!“ !

Благодаря на Пешко, че има очи за да ме види!